Дневникът на Sundance: Buoy Meets Satellite

Когато става дума за филми, живеем в свят с високи концепции. Независимо дали сте филм на Marvel или инди с микробюджет, би трябвало да продавате на киноманите в помещение, което може да пробие наличието и да ги вкара в киносалона.

Същото важи и за филмовия фестивал Сънданс, където препълнени тълпи се събраха в петък за троен филм, формиран от някои от най-откачените реплики, които ще чуете през цялата година.

The първият беше „ Обичай ме “, постапокалиптична любовна история сред шамандура и спътник. Да, прочетохте това вярно. (Това не е вашата елементарна история за момче среща момиче, в случай че момчето не беше шамандура.) Двете самотни машини, озвучени от Кристен Стюарт и Стивън Йън, споделят връзка, даже по-силна от Bluetooth и защото не е останал никой различен Земята, с която да приказват, те пробват неловко ухажване, което продължава милиарди години.

С две горещи звезди и завладяваща причина, премиерата на „ Love Me “ в Eccles Театърът беше препълнен с купувачи от студио, макар че можех да усетя по какъв начин част от въздуха напуща стаята, до момента в който тези машини продължаваха да бърборят в елементарни речи, като че ли извадени от книга за самопомощ. (Помислете за „ Wall-E “ на moll-E.)

Фестивалът чества своето 40-то издание тази година, само че това е Холивуд 40, което значи, че някои ефикасни щипки и прибирания са запазили Сънданс да наподобява пресен и жизненоважен, макар че промишлеността, от която е част, се промени доста. През 90-те години всеки самостоятелен режисьор мечтаеше да стартира кариерата си на този фестивал, както имаха Куентин Тарантино и Стивън Содърбърг. Сега, когато пазарът на самостоятелни филми е в несигурна позиция, гениите идват в Сънданс, с цел да се изнервят и да кажат: „ Това, което в действителност бих желал да направя, е да направя лимитирана серия. “

И хей, фестивалът ги програмира в този момент, наред с документалните, късометражните и разказните филми, които остават хлябът и маслото на Сънданс. Някои филми имат толкоз възмутителни предпоставки, че можете да ги намерите единствено тук: в „ Love Me “ Кристен Стюарт и Стивън Йън играят шамандура и спътник, които се влюбват, до момента в който „ Sasquatch Sunset “ показва Джеси Айзенбърг и Райли Киоу като неузнаваема двойка на Bigfoots и, както ми споделиха, възпроизвежда нещата изцяло напряко.

Други филми припомнят предишните класики на Сънданс. В четвъртък гледах „ Ghostlight “ за размирно семейство, което намира разтуха в постановката на Шекспир: това ми подсети за шлагера на Сънданс „ CODA “, до осъществяването в трето деяние, което накара публиката да плаче. След това го резервирах за документалния филм „ Girls State “, продължение на презаврата на пикапа на Apple TV Sundance от 2020 година „ Boys State “. Новият наблюдава стотици тийнейджърки, до момента в който се пробват да основат подправено държавно управление.

Най-горещият билет за премиерата беше „ Freaky Tales “, гонзо антология с присъединяване на Педро Паскал, Джей Елис и поп певицата Нормани. Режисиран от Ана Боден и Райън Флек, които преди този момент бяха донесли филмите си „ Half Nelson “ и „ Mississippi Grind “ тук, „ Freaky Tales “ наблюдава четири взаимосвързани истории, разрастващи се през 1987 година в Оукланд, всяка от които доближава кулминационната точка си в безобразно кървави подиуми на възмездие. Всеки път, когато алените неща бликнаха, публиката извика.

Въпреки че Sundance показа виртуална част от фестивала си, която ще бъде налична идната седмица, хората остават нетърпеливи да участват персонално. Паскал, един от най-претоварените артисти в Холивуд, направи най-краткото пътешестване до Парк Сити, единствено с цел да може да участва на шумната премиера на „ Чутави истории “. Режисьорите на „ Ghostlight “ Кели О'Съливан и Алекс Томпсън бяха още по-решени да стигнат до фестивала: макар че към момента снимаха кино лентата си единствено преди три месеца, с помощта на работата на техните редактори, двамата съумяха да показват първи изрязани на Сънданс при започване на ноември, единствено четири дни откакто завършиха.

Помогнало й, сподели О'Съливан, че имала различен тиктакащ часовник, който претендирал бърза работа: Тя снима кино лентата, до момента в който беше бременна в осмия месец.

„ Казах, че имахме компликации “, пошегува се тя на премиерата.